Атанас Стефанов, ученик в IXб клас в Професионалната гимназия по компютърни науки и математически анализи „Проф. Минко Балкански“, гр. Стара Загора получи покана за Национален отбор по Българско Карате Шинкиокушин. За това свое постижение разказва самият Наско, за всички загуби и победи, за всички емоции и чувства.

За мен беше изключително трудно, когато започнах да тренирам киокушин карате на 13 – годишна възраст, защото започнах по-късно, а всички останали мои връстници на 6 – 7 годишна възраст, но с помощта на моя треньор Йордан Танев и моето желание и усърдност успях да стигна до това, в което съм в момента.

Опитвал съм много спортове – футбол, всякакъв вид танци, бокс, плуване и винг чун, обаче това, което ме привлече в киокушина беше, че това не е просто боен спорт или така както го дават във филмите, а е начин на живот. Той ме учи на себеуважение, уважение към околните, смиреност и нещо, което е по-сложно за разбиране – да успея да превъзмогна страха и болката и да продължа напред. Негативното е, че не ми остава време свободно време, за да излизам с приятели, но важното е, че след толкова много тренировки най-накрая дойде моят звезден миг.

Един ден моят треньор реши да разговаря с майка ми, относно това да ме пусне да играя на състезание. Мама доста трудно се съгласи, защото нямах нужните години тренировка, но въпреки това треньорът я увери, че съм добре подготвен. Първото ми състезание беше в град Шумен, на 3.10.20 г. Там завоювах II място, след наистина доста оспорван финал. За мен беше голяма чест, защото това ми беше първото състезание и въпреки липсата на опит и малкото ми години тренировки, аз успях да се кача на почетната стълбичка.

След точно един месец имах състезание в Пловдив, но никога не бих могъл да забравя това, което се случи там. Малко преди началото на мача, ме обвзе паника и направих глупостта да не изляза да се бия. Разбира се, отнесох подигравки за това нещо, което е разбираемо, но по една или друга причина това ме мотивира изключително много и започнах да тренирам двойно, защото все пак следващото състезание щеше да е едно от най-важните ми състезания в моя живот, а именно състезанието, което ми допринесе за поканата ми в националния отбор – националното първенство.
Първата ми битка на националното първенство беше срещу момче – шампион и то не веднъж. Битката, както физическа, така и психическа, доказа на всички, най-вече на моята майка и треньор, че аз мога! Излязох и играх с достойнство и след точно 1 минута и 50 секунди аз го нокаутирах. В първия момент не осъзнах какво се случи. Единственото, което помня беше, че треньорът ми каза, че битката ми е спечелена, обаче аз не можех да повярвам, докато главния съдия не каза, че аз печеля. Но това стана факт, след като моя опонент не можа да се изправи.

При втората битка трябваше и да издържа на изключителна болка, особено след като опонента ми направи непозволен удар и рани устните и устата ми. Лекарят, който дойде по средата на битката, за да ми погледне устната предложи да се спре битката, но аз бях сигурен, че трябва да продължа, защото това беше моят миг, в който трябваше да се докажа пред всички. Стиснах зъби и след като съдията даде старт на битката, моя опонент тръгна още по-яростно срещу мен, обаче в този миг запазих самообладание и с пълна сила тръгнах към него и точно след няколко секунди момчето го нокаутирах. В този момент единственото нещо, което ми каза треньора беше:
Браво шампионе, ти успя!
И веднага след битката ме оставиха да седна на един стол и около мен дойде лекарския екип и си погрижиха за устните ми, но няма да забравя как докато обработваха раните аз звъннах на мама и казах:
Мамо, аз успях! Станах първи!

За да се утвърдя обаче и да получа сигурно място в националния отбор трябваше да стана първи или втори на международния турнир, който беше в Бургас, Black Sea Cup. Участваха много страни – Израел, Украйна, Румъния и други. Моята първа битка там беше срещу момче от Украйна, което успях да нокаутирам за изключително кратко време, втората ми битка беше с българин, но беше наистина трудна. Въпреки това я взех с нокдаун (половин нокаут, т.е. повалил съм моя опонент, но той е успял да се изправи). Спечелих и тази битка, но имах травма, която не бе напълно излекувана. При финалната битка опонентът ми Румъния усети за моята болежка и ме атакуваше непрестанно там и за съжаление не успях да издържа, защото ставаше въпрос за счупен пръст. Въпреки това аз останах изключително доволен от моето представяне, защото това беше дебют на международен турнир и стигнах до II място.

На 30 септември ми предстои състезание в Румъния, Сибиу, а именно International Roamina Cup, с участието на много държави.

След целия този труд, аз бях най-накрая възнаграден. Получих покана и място в националния отбор, с което дойде и поканата ми да играя на най-голямото състезание, на което бих могъл да отида, а именно европейското първенство, което ще е в Урадея, Румъния на 13 Ноември 2021 г.